Светя своеволно

Не ме е страх да светя своеволно,

безсилна съм към всичко що е пусто.

Раздавам се на части доброволно,

отровни са гримасите без чувство.

Безстрашна съм -прелюбодействам и живея.

Правото ми няма как да бъде заменено.

До болка със преструвките копнея,

това да можех-щеше да е забранено.

Разпростирам се от тук до там със светлината,

казват забранени кътчета достига.

По-искрена от нея, привидно глуповата,

от ноща ме няма, с утрото пристигам.

Не ме е страх да бъда светла и достъпна,

за всичко що е чуждо, непознато,

но светлината аз във себе си отстъпвам,

на чувството със искреност залято.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s