Tick-tack

13 часа и 37 минути. Минало е по-малко от половината време, на което някак си се чувстваш задължен да се посветиш. В ушите на студентите кънтят поредните обиди поднесени деликатно от една уста принадлежаща на опитен академик. Безразличие и празнота се разливат из въздуха, така както се е разливало руйно вино на богатите антични пиршества. Празни очи, прозрачни мисли, замразено време. Така може да се опише момент от финалната права преди едно голямо дългоочаквано дипломиране. Разтоянието до една хартийка живот.

И докато целият този негативизъм ме прегръща с напрегнатата топлина, в мъничката част от секундата си спомням коя съм и защо съм тук. Визуализирам бъдещето си и в мечтаната картина аз съм на правилното място и изживявам заслужено своите моменти. А сега поглеждам часовника. Вместо да питам колко е часът заявявам, че е настъпил моментът.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s