Вечните страхливци

Лицето истинско не им допада.

Гледам ги в очите с липсата на страх.

Очите мои продължават да отбягват.

А живи са и виждаха във тях.

Душата истинска не им допада.

Отворена към всичко с лекота.

Сърцето бързичко си отброява.

Със свян изтичат и последните слова.

Учудват ме тук вечните страхливци,

от истинското бягат те към празнота.

Не искам и да чувствам техните душици.

Предпочитам бавната,но жива тишина.

Душата истинска е,малко и остана.

Живеца бавно води я към онзи бряг.

По който вижда се онази твърда рана.

Не ще зарастне докато не чуе смях.

409599_407162022652837_300891417_n

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s