Вечните страхливци

Лицето истинско не им допада.

Гледам ги в очите с липсата на страх.

Очите мои продължават да отбягват.

А живи са и виждаха във тях.

Душата истинска не им допада.

Отворена към всичко с лекота.

Сърцето бързичко си отброява.

Със свян изтичат и последните слова.

Учудват ме тук вечните страхливци,

от истинското бягат те към празнота.

Не искам и да чувствам техните душици.

Предпочитам бавната,но жива тишина.

Душата истинска е,малко и остана.

Живеца бавно води я към онзи бряг.

По който вижда се онази твърда рана.

Не ще зарастне докато не чуе смях.

409599_407162022652837_300891417_n

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s