Хора и улици

 Така ли,клетнико,живееш?

По този начин ли вървеше ти съдбата?

Можеш ли за малко да поседнеш?

Дай си кътче в тишината.

 

Така ли клетнико се страда?

Като тебе от пътека на пътечка.

Е,  не може вечно да се пада

Изгаря и последната ти клечка .

 

Ако,клетнико,направеше си сметка,

за моментите премазани със крак.

Да изтъркаш грозната подметка,

прощавайки се с гнусната й смрад.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s