Подарени

Отваряш белите врати.

Ако има слънчеви лъчи да те заслепят, се чувстваш специален ,но не се страхуваш да си само физически заслепен. Закриваш погледа си с длан.

Защото ти вече си видял всичко.

Видя малкото момче, което подаде ръка на възрастния човек, за да слезе от трамвая. Видя красивата дама на ъгъла, която снимаше гледката.Видя очите на продавачите от малките будки, които ти казаха “ приятен ден“.Видя жеста на младата жена, която те упъти до близкия ъгъл.

Тръгваш а дори не помниш накъде, защото докато вървиш границите на възможностите се размиват.Имаш очи за паралелния свят на всичко, за което си мечтал, към което си вървял и за което си се стремял.

Прекалено много благодеяния в отрязъците на ежедневието… А ти дори не си ги търсил, не си ги викал!А тези жестове просто заставаха на пътя ти като горещи восъчни фигури, олицетворяващи силуетите на действащите лица. 

Виждам това, което искам да взимам.Мога да подарявам, онова за, което съм роден.

Колко от себе си успя да подариш днес ? А утре ? Можеш ли да подариш повече ?

Нямаш никакво право да се замисляш!

Защото ВСИЧКИ знаем , че ТИ МОЖЕШ.

подарени

Advertisements

One thought on “Подарени

  1. Pingback: Да успееш в България- гордост или непреодолима битка ? | iRis

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s