Предприемач (под наем)

Sold

Гладна съм, но не мога да хапна и залък. Защото бързам да пиша. Покъртителната истина, която може да промени живота ти за секунди…
Да те питам – ти предприемач ли си?

Ще попитам и Google, а ти си помисли.
Търсачката казва: „Предприемач в икономиката и финансите е човек, който извършвал предприемаческа дейност или подемане на нова инициатива с цел печалба и развитие. Думата произлиза от предприемам нещо, т.е. започвам да се занимавам с нещо.
Широко разпространено е разбирането, че има 2 вида бизнесмени – предприемачи и управители на бизнес. Първите започват или подкрепят нов бизнес, а вторите поемат управлението му, когато той вече е зрял и стабилен. Това се дължи на факта, че уменията, необходими за двата вида дейности, са различни. Докато новият бизнес има нужда от агресивно пробиване на нова ниша, развитото предприятие има нужда от стабилно и устойчиво управление.“

Ще се върнем на това след малко. Нека и аз дефинирам думата предприемач с една кратка история.
Преди време едно момиче на име Анна иска да започне работа. Тъкмо завършила университета, тя няма търпение да излезе на пазара на труда. Да сложи сако и черни обувки. Да бъде част от екип. Да става в 7, да започва работа в 9 и да се прибира късния следобед. Няколко часа по-късно вече общува с възглавницата. Както протича животът на всеки нормален човек, нали?
Анна все мисли за успешна кариера. Тя иска да приложи на практика всичко прочетено в книгите. Все се вижда като маркетинг мениджър на огромна корпорация – тя поставя граници и се разпорежда с бюджета. Тя одобрява проекти и назначава. Всички уважават решенията й, а заплатата не би се побрала в малкото черно портмоненце, което сега стои в чантата й.
Поредица от интервюта, потни длани и дълги подготовки. Накрая Анна бива избрана!
Първият работен ден – става, облича новата риза, разресва косите си, грабва записките. По-щастлива от всякога, тя се качва в градския транспорт с още много, пътуващи към офиса. Оглежда се.
Ех, да беше малко по-смела да изкрещи „ Хораааа, най-после отивам на работа. Днес е първият ми работен дееееен!“. Малкото момиче на мама и тате вече е пораснало.

Първите дни в офиса са кошмар. Тя трябва да научи толкова много неща. Отдавна вече не се съобразява с работното време, защото работи двойно повече. Шефът й крещи, понеже бави срокове. А колегите, приятелски му подсказват как не я бива в работата. Но какво значение има всичко това? Тя вече е на мечтаната работа. Най – после всичко, което семейството е вложило в нейното образование получава възвръщаемост.
Анна продължава да бъде щастлива. Тя се учи всеки ден. Малко сенки под очите, няколко провалени връзки, много липсва на време. Но всичко си има цена. Анна не губи представата за себе си. Нали ще бъде маркетинг мениджър с много права и висока заплата?
След година Анна продължава да работи в същия офис. Тя вече е сред най-добрите служители. Тя е вече мениджър. Не този, който иска да бъде, но все пак. Върши си работата, спазва срокове, предлага идеи, колегите я уважават. Нали е намерила мечтаната работа? С много търпение всичко се постига.
Анна вече очаква. Тя иска следващата стъпка, която ще я издигне до онзи образ, който върви с нея през всичките безсънни нощи на едногодишната й кариера. Тя вярва, че нейният работодател иска същото. Скоро ще я повишат. Но тук не говорим за пари, а за мечтаната кариера!
Дните се нижат, заплатата скача, но нейното развитие засяда между добрите идеи, приемащите я колеги и готините шефове.
Анна стои пред избор – дали ще остане тук, където всичко е познато и ще очаква своето развитие. Или ще вземе малкото си вещи  от шкафчето във офиса и ще подгони смело мечтите си.
Аз няма да кажа какво е направила Анна.
А ще попитам теб – какво искаш тя да направи?

Не забравяй, че тя би могла да бъде щастлива и в двата случая, защото има избор и го прави. Има шанса да сравнява опциите. Ако ти избереш тя да остане, ти ще избереш какви ще бъдат нейните чувства в тази ситуация.

По думите на Google – бихме могли да наречем Анна предприемач. Тя управлява вече готов бизнес. Тя го развива и тя помага за развитието на цялата компания.
За мен Анна ще стане предприемач, ако преди всичко осъзнае правото си да избира. Каквото и да реши – тя ще бъде предприeмач по душа, защото е казала „оставам“ или „напускам“.
Ако остане и е нещастна, но не отваря очите си за промяна – тя ще живее под наем. Като много други, с които пътува в градския транспорт всяка сутрин. Защото някой друг решава колко пари ще взима в замяна на труд и кой уикенд ще посвети на работата си, за сметка на хората, които обича.
Ако тя реши да стартира бизнес и го развие успешно – тогава ще бъде успешен предприемач.
Но това е част от друга история.
Тази тук написваш ти. И другата ще напишеш, но първо тази. Ако още не знаеш, какво ще направи Анна, да те питам – ти предприемач ли си? 😉

П.С: Нека не забравяме, че този блог е не само за голата истина, но и за решения, достигайки до нея. В този ред на мисли бих искала да ви препоръчам нещо.
Не винаги можем да заършим историята сами. Имаме нужда от побутване, от малко напомняме кои сме и накъде вървим. Препоръчвам ви да се обърнете към Иво Димитров – програмист на мозъци. Мой добър приятел и партньор, чиято мисия е да вдъхновява и напътства съзнателните предприемачи да постигнат целите си по хармоничен и естествен начин, без излишни драми.
Пожелавам ви успех в търсене на предприемача в себе си.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s