Топлите прегръдки на изчезване…

Посветено на…
– малките момиченца, които избраха да станат големи жени.
– големите мъже, които не се страхуват да бъдат малки момченца

cute-girl-happy-little-Favim.com-686234

Бяха минали години. Влезе в малкото градче, а там на ъгъла, старото училище. Леко порутена сграда. Беше тъмно. Вгледа се в черните прозорци. В тази тъмнина имаше толкова много. Образно виждаше пластовете, които я бяха направили вече жена. От едно невинно дете – в уверена жена.
Не че не се смееше безгрижно, но невинният поглед отдавна й убягваше.

Спомни си как някога детските й длани се потяха, особено в моментите, когато предстоеше да види оценката от контролното. Много искаше да бъде добре оценена.
Обичаше да е първа.
Обичаше да говори и да обяснява колко много знае. Учеше урок напред, за да може да знае и говори заедно с преподавателката.
Обичаше, когато учителката изписваше „отличен 6“. Всеки път го наблюдаваше с нетърпение. Как красиво се изписва този „отличен“ – буква по буква, капка по капка от първите успехи…

Сега вървеше горда, а косата й, събрана в дълга опашка се мяташе наляво-надясно. Всяко отмятане отчиташе препятствията, които беше преодоляла. Някои лоши, други щастливи. Най-ярки бяха големите уроци. От онези, дето идваха и обръщаха светове. Като твоя и моя – малки светове. Превръщаха ги в огромни галактики.

Леко се усмихна.
Замисли се как стомахът й се преобръщаше, когато момчето от съседния клас минаваше покрай нея.
И сега си спомни – колко беше хубав. С най-красивите скули на света. И как мечтаеше някога да я прегръщат неговите ръце. Още ги помни. И сякаш още ги търси.

Разбира се, години по-късно тя разбра, че красивите ръце не са всичко. Че прекрасният външен вид не обещава истински топла прегръдка, в която да поплаче на спокойствие.
Колко пък да иска една жена от красивите мъжки ръце – иска само възможност да се отпусне. Нищо повече, нищо по-малко.

Тя вече твърдеше, че външната красота често се шегува. Мръсница! Да, красотата е мръсница.

Красотата идва с повърхност и обещания. Обича да казва през смях, че всичко ще бъде наред. После спира да се смее и рязко променя посоката си.

Пак се усмихна. Върна се в настоящето и си спомни за фигурата, която я вълнуваше. Пак стройна, пак отличителна.  Някога невинният й поглед поглъщаше всяка възможност за признание в любов…
Сега този поглед беше строг и очакващ.

„Но говорейки в наши дни за любов, сякаш обсъждаме субективно понятие“ – помисли си тя.

Един обича хора, друг обича пари, трети секс. Някои обичат само себе си.

Всеки прави избор – едни осъзнат, други не.
Мислено докосваше нечии ръце, но далеч не очакваше да са топлата прегръдка. Отдавна вече не очакваше нищо. Но пък беше разбрала едно. Видът на ръцете отдавна нямаше значение.
Това, което я палеше беше погледът. Всичко необходимо е в погледа.
И този поглед, който искаше да срещне тук и сега обещаваше пожари. Поглед, който говореше за сила, за доверие.
За лудост и спокойствие едновременно. Но от всичко най-вече говореше за добро сърце.
И вече знаеше, че този поглед ще я среща често. Знаеше или така й се искаше?
Какво значение има? Щом мислено се е огледала в тези очи, значи скоро те ще бъдат огледало на срама й.

Беше го срещала само веднъж. Този поглед…  Би го описала като ангажиран.
Не успя да го огледа съвсем, но пък успя да го почувства. Усети страха, усети смущението, усети желанието.
Интересното беше, че повече искаше да усеща страховете му, отколкото цялата сила, която излъчваше пред света.
Да, той е мъж и може всичко.
Но тя беше сигурна, че можеше да се страхува много.

Нали казват – за да обичаш истински един мъж, трябва да обичаш сърцевината му.

Мъжката сърцевина е богата на страхове. И в това няма нищо лошо. Това е истина и е нещо нормално. Това може да се определи като най-мъжкото в мъжа. Въпреки страховете, мъжът не спира да се бори и мачка всичко, което му пречи да става по-добър към света и към себе си. По-добър към жената, на която се е отдал.
Хубавото на тези страхове е, че поддържат живо малкото момче.
А малките момчета даряват безброй топли прегръдки.Такава беше логиката. Но това си е логика. Просто едни мисли.
Усещанията ще кажат повече.

Нищо не може да се очаква. Но всичко може да се усеща!
(Следва продължение…)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s