Жените, които забравиха, че са Кралици

133645-princess-wedding-dresses

Това не е статия за съжаление. И със сигурност, аз лично не се жалвам.
Това не е статия, която напада мъжете и ги нарича свине. Това е статия за жените, които забравиха, че са Кралици и които заслужават много повече от това, което са си поискали. 
Премервам всяка дума и стоя с аргументи зад нея. Предупреждавам!

Сега. Започвам директно и въобще не ме интересува, как ще ме възприеме браншът за личностно развитие, още по-малко този за онлайн маркетинг.
Истина ще има тук. Така че, ако не ти изнася – бегай 😉

И така, искам да говоря за жените и за мъжете. Защото каквото и да си говорим, става дума за пари и за секс или за секс за пари. И в двата случая има нещо първично намесено.

Днес сякаш само уличните кучета не си лепват етикета „коуч“. А пък аз напоследък си мисля, че само те (уличните кучета) знаят какво значи да се бориш за последния кокъл…Много коучове, а и хора от бизнеса, които също се превръщат в „коучове“, казват, как жената трябва да дава, да боготвори мъжа,  да го подкрепя.
Така е, съгласна съм. Искам да ви кажа, че според мен, аз лично го правя. Виждам как много мои приятелки и не толкова близки приятелки, също го правят.

Каква е ситуацията?
Аз съм на 25 и живея в свят, който само ИСКА от мен.
Иска да съм красива, косата ми да ухае на кокос, тялото ми да бъде епилирано до последния шибан косъм, дрехите ми да са последна мода, обувките ми да са лъснати. Иска от мен да имам стегнат задник, за да може всички „коучове“, бизнеси и мъже да си въртят главите след мен, като споменатите по-горе животни, които обитават безцелно улиците.
Този свят иска от мен да давам – енергия и време. Проклето време за работа или бизнес, който да отнема от младостта, свежестта и красотата ми. Защо? За да вадя пари, да давам тези пари и да давам още куп други мои ценности.  А какво става с парите (ценности да се надяваме остават)?
След време ще бъдат вложени във всичко необходимо, за да изглеждам аз по-млада, по-красива, точно като на 25…Само че дето, вече ще съм на 35.
Не казвам, че не обичам работата си или съм мъченица…Но просто, грубо погледнато, добре че сме си самите ние хората, да търсим смисъл в това, което правим. Иначе чисто и просто,  всичко се върти около материалното. Нали сте го усещали това нещо. Работите, развивате се и с това идва повишението. Колкото повече работите, толкова по-богати ставате. Спирате да работите, спирате СПА процедурите. Ами те нещата са си взаимно свързани май…

И какво още иска този свят? Иска да съм поддържана, красива, работлива, успешна и…
Да си дойдем на думата – иска да правя хубав секс и да бъда „старателна“ по време на орална любов. Знам, че тук вече, някои няма да издържат искреността ми. Но това е истината.

Какво още иска светът? Иска от мен да готвя. Аз не мога да готва и сега не е нужно да го правя. Но вече живея с чувството за вина, че не се въртя край тигана…Защото хора, моля ви, съвременните мъже продължават да искат това. Понякога казват, че нямат проблем с твоите незнания в кулинарията….Но рано или късно, всяка мацка завършва деня си, часове след работа, над котлона в кухнята.

Да, да, да, когато обичаш някого го правиш с любов и никой не те задължава. А бе не те задължава, ама…
Понякога ти е някак си „длъжно“. Ако бяхме безчувтсвени, нямаше да се замислим, нали се сещате?

Това е за мен положението в обществото сега. Не изключвам щастливците и онези, които се правят, че ситуацията не е такава. Не казвам, че не съм груба. Даже правя леко черноглед анализ.

Но ето и оптимистичната ми черта. Аз ще правя всичко, което се иска по-горе. Не защото трябва, а защото искам. Искам да се интегрирам, да бъда харесвана, да давам наобществото, да развивам иконимиката, да ощастливявам мъжа до себе си и евентуално да стартирам бизнес. После може и аз да стана коуч. Какво пък…

Ще го правя, защото съм жена и някои неща са важни. И да, някои неща се изисква да се правят. Това е положнието. Научаваме се, даже да ни харесва.
И да, не е женствено да ходиш с по-дълги косми от мъжа си или да не можеш да изпържиш едни яйца. Няма спор. 

Затова намесвам две фрази тук. Бяха ми казани някога и сега ги казвам на жените, защото на мен много ми помогнаха:
1.“Никога не се задоволявай с по-малко“.
2.“Ти сега си принцеса, някога ще станеш кралица, нечия кралица…И твоят крал трябва да те носи на ръце.“

Ето сделка – ще правя нещата по-горе, но и аз искам нещо в замяна. Не искам да бъда нахална, просто си го поръчвам на Вселената, защото вярвам, че го заслужавам.

Искам Крал. Когато намеря своя вечен Крал (защото временни на трона „седнаха“ няколко пъти),  искам той да ме боготвори във всяка една минута. Не на първата ни среща, не на първата ни орална любов, не на първия секс, не на първия месец, не на първата година…
Искам, когато аз му давам от себе си, той да ми дава двойно повече. Знам, че има такива мъже. Знам, че го могат. Знам, че има такива, които имат силата да го направят…Знам, че всички я имат. Просто някои не искат достатъчно. И сега да питам мъжете – как ви се струва да искам това от името на всички жени, с които сте спали, спите и искате да преспите? Ок ли сте, много ли ви се струва?

Жената, за да получи даване, не трябва да си скъсява живота. Тук се намесват коучовете (треньорите по личностно развитие) и казват:
„Готви, чисти, успявай, бъди красива, тренирай, пресъдавай порно в спалнята… Прави се на луда, ако го хванеш да кръшка…Спокойно, това е временно, дай му пространство, изчакай, той ще избере теб, защото си търпелива и не му мрънкаш…“ Само да ви кажа, правила съм го. Някога се наричах подметка, заради това. Вече не, защото явно ми е трябвал този опит, за да надушвам този порода занапред.

Ти, Прекрасна, запомни! Не е нужно да даваш всичко, не е нужно да „хвърлиш“ всички усилия на света в нещо или в някого. Няма нужда да правиш неща, които не радват теб самата. Няма нужда да се „трепеш“ на бягащата пътека за онзи, който не те кара да се чувстваш Кралицата. Нали ми следиш мисълта – говорим за онези, които не искат да дават на теб.

Давай, давай, давай, когато видиш, че човекът е готов да те почита, да вярва в теб и да вижда прекрасното същество във вътрешността ти.

Защото, мили хора, жената го заслужава. Защото тя страда всеки месец, когато търпи месечния си цикъл, приема неистовите болки, за да създаде поколения напред, бори се с крайните си емоции, за да угоди на обществото, дава частици от себе си, за да направи цялото семейство едно здраво ядро.
Става всеки ден в 6 сутринта, за да има време за мъжа си, за детето си, за работата си, за дома си…Най-накрая за себе си.
Сигурно има жени, които не го правят, сигурно има такива, които съсипват семейната система…Но нека им простим и на тях. Те със сигурност не знаят и не осъзнават какво правят.

Не съжалявам жените покрай мен и по света. Защото знам, че те са борци и имат силата да се справят с всичко, даже го уважавам безкрайно много. Сигурно има много по-силни от мен, които приличат на Ангели, но те си знаят, че са минали през Ада, за да бъдат в този завършен вид сега.
По-скоро съжалявам тези, които не могат да ги оценят.

Скъпи Кралици…

Обичайте се, моля ви, и недейте да търпите ратаи, които си въобразяват, че носят кралската корона.

Кралят ще ви даде всичко, той ще ви оцени и вместо вие да разкъсвате себе си, той ще „скъса парче“ от себе си, за да бъдете защитени, обичани, запазени, предпазени, истински.
Няма да му се свиди, защото ще знае, че ти Кралице, пазиш частицата от него повече от самата себе си. Благодарна си за споделеното, даденото и подареното.

И още нещо поетично, леко в преносен смисъл…
Нека Мъжът не забравя, че е „Създателят“ и не спира да се грижи за своето прекрасно творение –  Жената!

 

За финал:

 

 

Advertisements

5 thoughts on “Жените, които забравиха, че са Кралици

  1. Благодаря, Роси!
    Всяка жена носи в себе си една Кралица, стига да й позволи да излезе на светло.
    И ако се случи Кралят да загуби ума, съзнанието, подсъзнанието или каквото там управлява неговата личност, то Кралицата има не само моралното право, но и Божественото задължение да поеме управлението на кралството в свои ръце. Кралството включва на първо място нейния собствен живот, нейните мечти и живота на поданиците (разбирай деца, ако вече има).
    Благодаря ти от името на всички Кралици!
    И дано повече майки научат синовете си как да бъдат Крале!

    • И аз много ти благодаря, Тони, за този специален и одобрителен коментар. Чест е да получа комплимент и разбиране от жена, Кралица и майка 🙂

  2. Авторката показва един истински проблем, описва го подробно, но…стигне ли до решението му, очевидно няма такова. Излез от матрицата и виж, че едното „обожание„ е меко казано недостатъчно за всички жертви, които описваш и с които съм абсолютно съгласна. Поздравявам те, че си проумяла онова, което толкова много жени не виждат. Но….к`во пра`им по темата? Искаме САМО обожание!? Това е жалко. Аз искам обожание, но в замяна бих дала само същото. За да му чистя и готвя, искам и той да чисти и готви, щото да гледаш влюбено майката героиня е много лесно, ама я хвани парцала да те видим!!! Като се грижа за красотата си, искам и той да го прави. Иначе накрая ще бъдем Красавицата и дебелия Звяр. Ето това е обожание, нещата да се вършат поравно и ДА НЕ СЕ води, че той ми помага: къщната работа вече е работа и на двамата, както е и изкарването на пари. Аз няма да стана нечия робиня, а в замяна да искам кравешки-влюбен поглед. Няма да се наричам кралица, правейки безропотно всичко, изброено в статията. Кралицата не седи на печката, Дами и Господа. Тя е в сърцето на мъжа до себе си, а всичко останало се дели по равно. Но света е пълен с глупачки, отглеждащи чужди пораднали синове. Дерзайте, на никого не му пука. А ако едното обожание и защита ви стигат, за да изкарвате пари, да сте домакиня и да отглеждате деца…елате вкъщи, ще припадам по вас, ще ви казвам колко сте велики, но опазил ви Годпод да ми прегорите манджата. Кво ви пука, нали сте кралици.

    • Здравейте, Станислава, аз няма да споря или да се съгласявам с Вас, защото от Вашия коментар не ми става ясно, какво точно искате да кажете. Искате да кажете, че не трябва да искаме просто обожание?
      Че трябва да искаме нещата да се случват на практика?

      Всъщност, аз мисля, че съм дала решение на казуса – давайте тогава, когато видите, че другия си заслужава. Но това как да го видите ? Усещане, преценявате сами как го чувствате в ситуацията. Ситуацията е Ваша и никой не може да решава вместо Вас. Факт е, че аз анализирам доста, но идеята ми беше да кажа някои неща, които се премълчават от много жени. Нека всички чуят.

      Всичко тряба и не трябва да се прави, в зависимост от Вашите ценности и искания, в зависимост от това, кое е важно за Вас самата. Но един сигурен и тестван съвет от мен – казвайте на мъжа до Вас, не му спестявайте, той не чете мисли 🙂

      С уважение за отделеното Ви време за статията ми,

      Роси

  3. Pingback: Мъжете ли трябва да плащат сметката? | Rosy Georgieva Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s