Мъжете ли трябва да плащат сметката?

1

„Беше ми много забавно до момента, в който се обърнах и видях двойката до нас. Всеки извади пари поотделно и всеки си плати неговата част. Очите ми се напълниха със сълзи…Как е възможно мъж да постъпи така с жена? Как може една жена да приеме това – нима не се уважава?
Ако един мъж си ляга до една жена и се буди до нея, той трябва да носи отговорност. Да я уважава, да се грижи за дома и да плаща сметките.“

Този разказ мина покрай ушите ми бързо. Не можах да „хвана“ цялата информация. Конкретни моменти ми висят. Спомням си, че стоях и слушах, и не заех какво да кажа. Аз нямах какво да кажа. Аз.  Търках ръце една в друга, опитвах се да тръгна в другата посока, крещейки „Защо ме караш да мисля такива неща?“. Докато вече го мислих задълбочено.
Защо да си уважавана означава да ти поемат разноските? Защо днес изпадаме в крайности – едните искат да им се плаща всичко, другите искат да се оправят сами, защото нямат нужда от мъжете!

Картината в главата ми – как мама вади последните си спестявания, за да се разплати с хазяите. Бях на 3 – тогава парите бяха просто гадно миришещи хартии.  Сега съм на 25. Парите пак миришат гадно, но вече ги надушвам отдалече. Сега гледам майка си. Вижда ми се, че я уважават. Години по-късно, съпругът й (баща ми) често плаща за маникюра й. Това е само един пример.

Из нашето така хуманно ориентирано общество, тази мисъл за парите става все по-сериозна. По-специално, сериозността идва, когато дойде моментът за плащане.
И ето. В ресторанта сме. Сметката идва. Времето спира, въздухът е наситен със съмнения, храната ти присяда. Присвиваш устни и в главата ти се завърта състоянието на банковата ти сметка. А ако днес транзакциите са й дошли в повече… Е, вече молиш Вселената за почерпка.
Така изглеждат само някои случаи, разбира се.

Съвременнета жена може да се определи като жената, която е независима, плаща си сметките, а плащането на всички други екстри я правят „успешната мацка на 21-ви век“. Тази жена често бива наричана – свободна и успяла.
Съвременната жена, обаче, може да бъде и тази, която чака. Лежи на кожен диван у дома и провежда разговори за некадърния фризьор, който е отнел малко повече от дължината й. Тя често бива наричана кифла.Този вид сериозно започна да се множи. И тук ще кажа същото – така изглеждат само някои случаи.
И в двата случая, мъжете на тези жени могат да плащат сметки, могат и да не го правят. И в двата случая, тези жени могат да бъдат обичани, а могат и да не бъдат.

Да си кажем истината – съвременният мъж се страхува. Страхува се за парите си. Неведнъж из нашето медийно пространство звучаха имената на видни български гражданки с крайно открояващи се заложби. И със сигурност не говорим за мислене. Заложбите се изразяват другаде. Там, където мъжкият портфейл започва да свири от наличието на вятър, не на кинти! И как няма да се страхуват тези мъже?!

Мъжете изневеряват.
Знам случаи,в които мъж излиза с две жени едновременно. На едната купува всеки ден подаръци, изпраща й цветя и плаща всичките й сметки. А на другата не купува, дори един шоколад.
Коя е глупачката в случая – тази, на която неофициално й изневеряват или тази, която не е оценена с малък жест?

Мъжете са гузни.
Знам друг случай – как мъж издържа приятелката си, която е с 12 години  по-млада от него. Дрехи, храна, джобни. В същото време, той излиза и с други жени. Значи ли, че мъжът, който „обича да плаща“ сметките е гузен?

Мъжете тестват.
Познавам мъж, който чакаше да срещне жената, която ще плати неговата сметка. Не беше красив, но изглеждаше добро момче. Имаше хубава заплата и голяма къща. Сигурна съм, че тази, която му плати първа сметката, след това ще живее като принцеса. Ами така де, мъжете вече стигнаха до там, че да си тестват жените.

Мъжете преценяват. 
Един много заможен и близък приятел избягва да плаща сметките по срещи. Той казва, че жените гледат лъскавия му часовник, виждат къде живее и какво шофира. Но той избира да не бъде използван. Или поне така казва. И аз май го разбирам.

Мъжете не мислят.
Знам и други случаи, в които мъжът си дава цялата заплата, а жена му прави с нея, каквото намери за добре.

Стигаме до моята истина. Тя си е моя и ще я споделя с тези, които я харесват.
Много просто – всеки разбира любовта по различен начин. Всеки я изразява по различен начин – подаръци, инвестирано време, много секс, много прегръдки. Някои обичат да подаряват, други обичат да гушкат. Въпросът е ти какво искаш? И получаваш ли го от човека до себе си?

Въпросът е в това, че няма как да се разбере, дали свестните мъже плащат. И това, че ни плащат, не означава, че ще ни уважават и ще се грижат за децата ни. Това, че плащат със сигурност не е индикация, че са свестни. Това е една характеристика, която не казва всичко. Тя само облекчава и има силата да заблуждава.

Плащането на сметката е един прекрасен жест. Но след него, никой не може да предвиди любовта. Защото самата любов не е маркирана в касовия бон.

Мъжете се тревожат.
Защото не знаят, кой е размерът, който в крайна сметка, вълнува жените. Често този на банковата сметка излиза като правилен отговор. Аз май започвам да ги разбирам…

Объщам се към дамите, които често наричам Кралици. Ако твоят мъж изкарва по 50 000 на месец, но този път той трябва да инвестира цялата печалба в нещо, което следващия месец ще изкара двойно повече – би ли платила сметката?
Ако твоят мъж, който така обичаш, фалира, заради рискова игра и сега губи всичко, което някога е спечелил…Ще оставиш ли този човек на улицата? Ще продължаваш ли да искаш всичките пари на света от него? Ще си помислиш ли, че той не те уважава, защото е направил всичко по силите си, за да успее да даде и на двама ви повече?
Скъпа, Кралице, не те нападам. Ти знаеш, че аз държа да си изискваш, а не да просиш. Ти знаеш, че аз целя ти да бъдеш по-обичана и да имаш това, за което винаги си мечтала. Само ти давам някои гледни точки, които ми бяха отнети от мъже с много пари.

Още една истина…Аз държа на парите. Някои може да ме нарекат меркантилна кучка. Дреме ми…Благодаря на тези, които ми лепват тоя етикет. Тенк ю, пийпъл!
Аз обичам да ходя на маникюр и обичам, когато ме глезят. В това няма нищо лошо. Съвестта ми е спокойна, защото аз правя същото.Но знаете ли, когато обичате, сякаш това ти доставя удоволствие и забравяш да мислиш какво трябва и  какво не.
Аз държа на парите, но мисля, че вече държа повече на мъжа, когото обичам.
Само си помислете – ако вашата любов е искрена и искате да бъдете заедно до края на дните си – плащането на сметката ли ще реши това?

Ако ти си жена, която държи да й бъде плащано и оценява любовта с този вид грижи – чудесно, намери си мъж, който разбира любовта по този начин.

Но ако си влюбена в такъв, който привидно не плаща – не го отхвърляй с лека ръка. Ако любовта е взаимна – имате шанс да споделяте богатсвото си. Той може да е някой от тези, които тестват, които разучават.

Ако той ти дава, но не е достатъчно за теб – дай му време.

Ако търсиш пари, а той няма или не иска да дава, няма смисъл да броиш дебитните му карти. Има много мъже, с пълни банкови сметки, които чакат да купят целия свят – само за теб.

Успех на всички в избора. Мисля, че с този текст, той ще бъде малко по-лесен.

Жените, които забравиха, че са Кралици

133645-princess-wedding-dresses

Това не е статия за съжаление. И със сигурност, аз лично не се жалвам.
Това не е статия, която напада мъжете и ги нарича свине. Това е статия за жените, които забравиха, че са Кралици и които заслужават много повече от това, което са си поискали. 
Премервам всяка дума и стоя с аргументи зад нея. Предупреждавам!

Сега. Започвам директно и въобще не ме интересува, как ще ме възприеме браншът за личностно развитие, още по-малко този за онлайн маркетинг.
Истина ще има тук. Така че, ако не ти изнася – бегай 😉

И така, искам да говоря за жените и за мъжете. Защото каквото и да си говорим, става дума за пари и за секс или за секс за пари. И в двата случая има нещо първично намесено.

Днес сякаш само уличните кучета не си лепват етикета „коуч“. А пък аз напоследък си мисля, че само те (уличните кучета) знаят какво значи да се бориш за последния кокъл…Много коучове, а и хора от бизнеса, които също се превръщат в „коучове“, казват, как жената трябва да дава, да боготвори мъжа,  да го подкрепя.
Така е, съгласна съм. Искам да ви кажа, че според мен, аз лично го правя. Виждам как много мои приятелки и не толкова близки приятелки, също го правят.

Каква е ситуацията?
Аз съм на 25 и живея в свят, който само ИСКА от мен.
Иска да съм красива, косата ми да ухае на кокос, тялото ми да бъде епилирано до последния шибан косъм, дрехите ми да са последна мода, обувките ми да са лъснати. Иска от мен да имам стегнат задник, за да може всички „коучове“, бизнеси и мъже да си въртят главите след мен, като споменатите по-горе животни, които обитават безцелно улиците.
Този свят иска от мен да давам – енергия и време. Проклето време за работа или бизнес, който да отнема от младостта, свежестта и красотата ми. Защо? За да вадя пари, да давам тези пари и да давам още куп други мои ценности.  А какво става с парите (ценности да се надяваме остават)?
След време ще бъдат вложени във всичко необходимо, за да изглеждам аз по-млада, по-красива, точно като на 25…Само че дето, вече ще съм на 35.
Не казвам, че не обичам работата си или съм мъченица…Но просто, грубо погледнато, добре че сме си самите ние хората, да търсим смисъл в това, което правим. Иначе чисто и просто,  всичко се върти около материалното. Нали сте го усещали това нещо. Работите, развивате се и с това идва повишението. Колкото повече работите, толкова по-богати ставате. Спирате да работите, спирате СПА процедурите. Ами те нещата са си взаимно свързани май…

И какво още иска този свят? Иска да съм поддържана, красива, работлива, успешна и…
Да си дойдем на думата – иска да правя хубав секс и да бъда „старателна“ по време на орална любов. Знам, че тук вече, някои няма да издържат искреността ми. Но това е истината.

Какво още иска светът? Иска от мен да готвя. Аз не мога да готва и сега не е нужно да го правя. Но вече живея с чувството за вина, че не се въртя край тигана…Защото хора, моля ви, съвременните мъже продължават да искат това. Понякога казват, че нямат проблем с твоите незнания в кулинарията….Но рано или късно, всяка мацка завършва деня си, часове след работа, над котлона в кухнята.

Да, да, да, когато обичаш някого го правиш с любов и никой не те задължава. А бе не те задължава, ама…
Понякога ти е някак си „длъжно“. Ако бяхме безчувтсвени, нямаше да се замислим, нали се сещате?

Това е за мен положението в обществото сега. Не изключвам щастливците и онези, които се правят, че ситуацията не е такава. Не казвам, че не съм груба. Даже правя леко черноглед анализ.

Но ето и оптимистичната ми черта. Аз ще правя всичко, което се иска по-горе. Не защото трябва, а защото искам. Искам да се интегрирам, да бъда харесвана, да давам наобществото, да развивам иконимиката, да ощастливявам мъжа до себе си и евентуално да стартирам бизнес. После може и аз да стана коуч. Какво пък…

Ще го правя, защото съм жена и някои неща са важни. И да, някои неща се изисква да се правят. Това е положнието. Научаваме се, даже да ни харесва.
И да, не е женствено да ходиш с по-дълги косми от мъжа си или да не можеш да изпържиш едни яйца. Няма спор. 

Затова намесвам две фрази тук. Бяха ми казани някога и сега ги казвам на жените, защото на мен много ми помогнаха:
1.“Никога не се задоволявай с по-малко“.
2.“Ти сега си принцеса, някога ще станеш кралица, нечия кралица…И твоят крал трябва да те носи на ръце.“

Ето сделка – ще правя нещата по-горе, но и аз искам нещо в замяна. Не искам да бъда нахална, просто си го поръчвам на Вселената, защото вярвам, че го заслужавам.

Искам Крал. Когато намеря своя вечен Крал (защото временни на трона „седнаха“ няколко пъти),  искам той да ме боготвори във всяка една минута. Не на първата ни среща, не на първата ни орална любов, не на първия секс, не на първия месец, не на първата година…
Искам, когато аз му давам от себе си, той да ми дава двойно повече. Знам, че има такива мъже. Знам, че го могат. Знам, че има такива, които имат силата да го направят…Знам, че всички я имат. Просто някои не искат достатъчно. И сега да питам мъжете – как ви се струва да искам това от името на всички жени, с които сте спали, спите и искате да преспите? Ок ли сте, много ли ви се струва?

Жената, за да получи даване, не трябва да си скъсява живота. Тук се намесват коучовете (треньорите по личностно развитие) и казват:
„Готви, чисти, успявай, бъди красива, тренирай, пресъдавай порно в спалнята… Прави се на луда, ако го хванеш да кръшка…Спокойно, това е временно, дай му пространство, изчакай, той ще избере теб, защото си търпелива и не му мрънкаш…“ Само да ви кажа, правила съм го. Някога се наричах подметка, заради това. Вече не, защото явно ми е трябвал този опит, за да надушвам този порода занапред.

Ти, Прекрасна, запомни! Не е нужно да даваш всичко, не е нужно да „хвърлиш“ всички усилия на света в нещо или в някого. Няма нужда да правиш неща, които не радват теб самата. Няма нужда да се „трепеш“ на бягащата пътека за онзи, който не те кара да се чувстваш Кралицата. Нали ми следиш мисълта – говорим за онези, които не искат да дават на теб.

Давай, давай, давай, когато видиш, че човекът е готов да те почита, да вярва в теб и да вижда прекрасното същество във вътрешността ти.

Защото, мили хора, жената го заслужава. Защото тя страда всеки месец, когато търпи месечния си цикъл, приема неистовите болки, за да създаде поколения напред, бори се с крайните си емоции, за да угоди на обществото, дава частици от себе си, за да направи цялото семейство едно здраво ядро.
Става всеки ден в 6 сутринта, за да има време за мъжа си, за детето си, за работата си, за дома си…Най-накрая за себе си.
Сигурно има жени, които не го правят, сигурно има такива, които съсипват семейната система…Но нека им простим и на тях. Те със сигурност не знаят и не осъзнават какво правят.

Не съжалявам жените покрай мен и по света. Защото знам, че те са борци и имат силата да се справят с всичко, даже го уважавам безкрайно много. Сигурно има много по-силни от мен, които приличат на Ангели, но те си знаят, че са минали през Ада, за да бъдат в този завършен вид сега.
По-скоро съжалявам тези, които не могат да ги оценят.

Скъпи Кралици…

Обичайте се, моля ви, и недейте да търпите ратаи, които си въобразяват, че носят кралската корона.

Кралят ще ви даде всичко, той ще ви оцени и вместо вие да разкъсвате себе си, той ще „скъса парче“ от себе си, за да бъдете защитени, обичани, запазени, предпазени, истински.
Няма да му се свиди, защото ще знае, че ти Кралице, пазиш частицата от него повече от самата себе си. Благодарна си за споделеното, даденото и подареното.

И още нещо поетично, леко в преносен смисъл…
Нека Мъжът не забравя, че е „Създателят“ и не спира да се грижи за своето прекрасно творение –  Жената!

 

За финал:

 

 

Кофти снимка и скъпи ботуши

12274321_879100792208773_635779240191314153_n

 

Това са едни скъпи ботуши и една не толкова добра снимка. 
И двете неща нямат значение. Този пост е посветен на година, изпълнена с много даване на неща. И то скъпи неща – време, любов, амбиция, желания и пак време. Най-вече последните 3. Защо го пиша това? За да се похваля със скъпата си покупка. Не само.
Хваля се с друго – със себе си на мене си. Защото го заслужавам, защото го мога. Защото съм силна и няма какво да ме спре. Сега е един от тези моменти между мен и мен, в които го вярвам все повече. 
Да ви кажа за ботушите. Те днес са скъпи, утре парите им ще бъдат за съжаление. Но те са символ на 2 неща. Първо, че обществото ни прави гнусни материалисти. Второ, че го осъзнавам, но ги оценявам. Оценявам вложеното и позволеното. Другото…
Другото са само едни ботуши, които другата година ще бъдат заменени с по-скъпи. Но значение няма да има тяхната цена. Значение ще има силата на мисълта, която ги поставя на краката ми.
Пожелавам ви най-скъпите подаръци и още по-скъпи хора.

НЛП Подкаст – Изграждане на имидж във Facebook

nlp-podcast-005В този подкаст с моя колега Иво Димитров обсъждаме:

  • Каква е разликата между имидж и просто присъствие в онлайн пространството?
  • Кои са най-добрите съвети за корпоративни страници на големи компании

и още….

За да чуеш, кликни тук.

За готовите на щастие – голата истина (част 1)

9ccf0e80df7917ac18a77aab591c61e7

Чакаш ли щастието? И аз го чаках…Много време. Скоро се събудих тъжна за пореден път и се чудих, какво по дяволите не е наред…Защо имам всичко, което един болен или беден човек би искал да има, а въпреки това усещам празнина…

Защо имам пари да посетя луксозен ресторант, защо имам прекрасно жилище до морето, защо имам истински приятели, които ме разбират, защо имам работа, която е творчество и…това не ми е достатъчно?
Защо за секунди губя почва под краката си и светът спира да бъде Рая, за който съм чела в книгите?
Започнах да се ровя, казах си, че не мога да живея така и че това просто не е нормално. Разбира се, не съм спирала да търся, но точно в този момент разбрах, че не съм стигнала до дъното.
Познато ли ти е – самобичуваш се за нещо, което не съществува? Храниш безпочвена тъга, която се опитва да се намести на удобно в собствения ти живот. Сяда на на най-удобния фотьойл, пали цигара и те гледа с очакване да се разплачеш пред нейната сила…И с гонене, не става. Нали? На сила не става…Колкото повече я гониш, толкова повече я издигаш.

И така, попаднах на едно видео, което беше още една стъпка към моя живот. Към моя ИСТИНСКИ живот. Там, където няма тъга. Където истината е променлива, но винаги такава, каквато трябва да бъде. Просто е тя. И всичко е наред.

Например, някой те е наранил. И те боли. Но всичко е наред. Приемаш тази болка и я трансформираш в по-голяма, докато в един момент не можеш да я наречеш болка. Тя е нещо друго – тя е спасение. Онова, което си чакал толкова дълго.
Звучи като фантазия, нали? Мислиш ли си, че превеждам пасажи на чужди статии, които говорят за нещо имагинерно?
И аз така мислих, когато четях думите на другите…

Да оставим критика в теб. Той е там и винаги ще съществува. Нека те питам, знаеш ли къде се намира това спасение? Теб питам, теб. Ти, който търсиш щастието.

Готов ли си да чуеш отговора? Само ако си готов…Тогава чети. Ако не си и не вярваш, затвори този прозорец.

Не си готов да гледаш през него и гледката няма да ти хареса, защото няма да бъде разбрана.

Отговорът е тук.

Вътре. Там вътре, малко под гръдния кош, в една кухина, на дълбокото. Това вътре, което е било винаги,  ама си нямал очи да го видиш, нямал си време да му обърнеш внимание.
Вътре е спасението.
Спасението не те е търсило и не се е сърдило, че не си му давал внимание. То е толкова мъдро, че е нямало нужда да дава сигнал, че някъде вирее. То е носило знанието, че някой ден твоето лице ще го срещне.
И така, открих го аз. И днес се прекланям пред него. Знаете, че не обичам да ви лъжа…Понякога го губя, не го виждам. Мисля си, че си отива и никога повече няма да се върне, чувствам се предадена. Псувам, безсилна да се справя с поредното препятствие.

После пак го виждам и му се радвам. Понякога за части от секундата се радвам. Най-хубавите части на света…
Защото ако при неговото „тръгване“ е имало някой виновен, знаеш, че всъщност е нямало виновен. И никога не е имало. И никой, и нищо не си е тръгвало. Просто си губил погледа, губил си вярата, забравял си за надеждата…Тези убеждения, на които всеки човек на тази планета има право.
За да избягам от абстрактното ще ти кажа, че това спасение не е толкова необятно, не е толкова безформено. То е ТИ. Във всичките ти форми, във всичките ти чувства, в цялата ти тъга, в цялата ти любов за света, за другите, за теб.
Обзалагам се за нещо. Вече се питаш…
А как да започна откриването? Как да го видя?

Ще ти кажа и дано да ме разбереш. Спри. Когато болката и объркването са най-силни, просто спри. Светът няма да свърши, ако не отговориш на поредния имейл или не вдигнеш телефона. Светът няма да свърши, ако избягаш за малко в парка.
Да спреш кое? Борбата. Борбата срещу всичко, което те кара да се чувстваш ненужен, непълен, предател, виновен, нещастник. И бъди. Бъди проклетника, който изневери на жена си. Бъди кучката, която няма скрупули, стане ли дума за успех…
Просто приеми. Погледни се в огледалото и бъди всичко онова, което си мислиш, че си. Защото знаеш ли, ти само си мислиш, че си такъв…Ти не си това. Ти си любов и винаги ще бъдеш.

Казваха ми – „Роси, приеми нещата. Просто ги приеми и виж чудото“. Ама аз не вярвах. Казвах си, че тези хора са луди. Че това приемане не съществува. Че е подигравка. Какво да приема, мамка му?!
Че в живота няма нищо сигурно, че се будя с една топка в стомаха, с едно глобално разочарование, чиито размери се разгръщат до пространство, където погледът не стига?
Сигурно и ти често мислиш тези неща…И сигурно колкото повече ги мислиш, толкова повече нещастието печели своята игра. Игра няма. Всичко, което се играе е само в главата ти.
Но днес можеш да спреш. И да видиш, че цялото нещастие на света е плод на твоето виждане, на твоето мислене, на твоето приемане на изкуственото. На приемане на етикети и чуждо мнение. Чуй ме!

Чуй ме – ти си любов. И ако никой друг не вярва сега, вярвам го аз. Обичам те. Казвам ти, че те обичам, защото си прекрасен и нямам търпение да го покажеш на себе си и после на света.

Нещастникът, предателят, виновникът са онези образи, наложени от родителите, от средата, от училището, от обществото.
Но аз знам, че ти не си такъв. Знам, че можеш да дадеш на себе си възможност да обичаш и да бъдеш обичан.
Всичко друго е лъжа. Ето ти я голата истина! Истината си ти.

Твоето приемане и трансформирането на тази лъжа. Трансформация в щастие, което прелива в теб, около теб и най-вече в другия.
Сега стани, виж очите си в огледалото. Виж отражението на онези безкрайни океани. После погледни нечии други очи – пак си там. Даже вече по-красив. Позволи си да повярваш, че заслужаваш. Че глупакът в теб заслужава. Че дебеланата, която се мъчи да отслабне от месеци може да бъде секси. Че човекът, който не може да бъде успешен, всъщност гради успеха си стъпка по стъпка…

И ако някога загубиш отново надежда. Върни се тук. Истината ще е тук и винаги ще те чака.
Голата.

Харесвам те, не те харесвам

„Все едно колко обичате някого, никога няма да бъдете това, което той иска да бъдете.“

Думите са на Дон Мигел Руис. И да ви кажа, прав е човекът.
Има толкова много смисъл това, че ако вложите и 5 минути разсъждение върху тези думи – предполагам ще се обадите на този, когото обичате или ще оставите връзката, която ви погубва завинаги.
И така, какво ще кажете да си спестим усилията?

Представете си, че човекът до вас изчезва за миг.
– Същата храна ли ще ядете?
– Същите думи ли ще използвате?
– Същите дрехи ли ще носите?
– Какво още бихте направили с живота си?
– Неизживени мигове или хоби, за което сте забравили от години?
Да го погледнем от другата страна.
Ако вие сте изискващия и искате някой да бъде моделиран по вашите мисли?
Разбирате, че дребните неща, които искате да са изрядни в другия, никога няма да бъдат. Защото той не е ти. И слава Богу! Иначе светът щеше да е изключително скучно място за живеене. Не казвам, че си скучен, а че разнообразието е хубаво нещо.

Сега може да преживееш една намачкана риза или гледането на твърде лигави романтични комедии.
Защото важно е какво ни тласка напред. Важното е да потъваме в прегръдката на другия. Сигурно за теб има и други важни неща.
По-важно от това какво ще вечеряме, нали?
Можеш да спреш да наказваш себе си и да наказваш другия с всичките тъпотии, които ти налага умът.

Мисълта ми е, че цялото общество, семейството и училището ни налагат правила и образи, които изискват покритие.
И често изискването ни да обичаме някого, се оказва нечие друго изискване. И не стига, че този когото искаме не го покрива, ами на всичкото отгоре се измъчваме, че го искаме въпреки неизпълнението на условията.
Или пък другия случай – чакаме да бъдем одобрени и ако другият твърди, че не ставаме за ролята „негов любим“, обвиняваме себе си.
Пак защото някой някога е казал, че другите трябва да ни харесват.
Добре бе, за какво са всички тези мъки?!

Спомни си думите на майка си, например. Бас ловя, че тя ти е казвала, какъв човек заслужаваш до себе си. Моята е много компетентна по този въпрос. Но когато баба ми й е казала, че не одобрява баща ми за неин съпруг, майка ми въпреки това решава да се омъжи.
Даже се мести с него в друг град. Колко удобно и хитро! Ами поздравления, защото резултатът е на лице.

Ако нещо не ни харесва… Ние сме тези, които да кажем – СТИГА!
Стига сте изисквали от мен да бъда това, което всички вие искате да бъда.
Сега решавам да си боядисам косата в розово или да тичам гола по улиците.
Защо не?

С това исках да припомня на всички за измъчването. Онова, което краде съня ни нощем.
Което краде щастието и хармонията, и отнема от ценното внимание и енергията ни. Тази енергия, която може да вложим в най-прекрасното сбъдване на собствения ни Живот.

Независими в ума. Независими в сърцето.

Независимост – нещо, което всички искаме. Искаме ли го, имаме ли го? Възможно ли е?
А дали понякога сами не си го даваме?
Независимост от болката, от тъгата, от любовта, от хората, от обществото, от критериите, от парите, от границите, от ума. И от още толкова много неща…
Може би, днес трябва да благодарим затова, че по принцип имаме това право. Правото да бъдем независими от всичко, което ни поставя в окови.
Днес България празнува. Много хора не работят, оставят си време да мечтаят и дишат. Това сякаш се усеща във въздуха…Признавам си, много ме радва. Даже и аз ще си го дам това усещане.
Само искам да напомня, че днес това една дата. Прекрасна. Но утре датата ще бъде 23 септември.
Ще се върнем в ритъма на границите и на неискането да разбием всички правила, заставайки пред най-големите си страхове.
Скъпи хора, пожелавам ви да имате силата да отстоявате позицията си във всеки един момент, да се борите с всичко, което ви спира да изпитате пълното щастие.
Пожелавам ви да намерите силата да поискате това, от което вие самите имате най-много нужда.
Пожелавам ви да имате независимо сърце и независим ум.
Да нямате пречки пред това, което може да ви позволи да бъдете себе си.
С риск да бъдете наранени, с риск да бъдете губещи. С риск да бъдете обичани, с риск да се чувствате живи.